За журналистите основна задача е не новината, не истината, а сензацията – тя се продава. Няма значение дали е истина или не. Какво ми прави впечатление – когато ни съобщават „новина” никога не ни съобщават кога се е случила и какъв е източникът на информацията. Съобщават ни „новини”, които са се случили преди години – или въобще не са се случвали. Сега обаче искам да се спра на друг аспект на „новината”. В последно време слушаме непрекъснато за корупция обвиняват се непрекъснато различни хора – вестници, радио, телевизия – всички се втурват да взимат интервю от въпросното лице и роднините му. Ще кажете – заслужава си го – нали е крал. Нека приемем, че в 99% от случаите сигналите са истина – все пак живеем в крадлива държава. Нека разгледаме останалия един процент. Един човек, който е бил умен – има едно или няколко висши образования, с един или няколко чужди езика и нищо чудно, че се е издигнал до висшите звена на държавната администрация. Не е член на партия и политическите игри са му чужди. Работата му харесва и влага в нея цялото си сърце. И заплащането е добро може да си позволят да отгледат, възпитат и да образоват две или три деца. И в един момент някой е крал нещо, правил е далавери и всичко излиза на яве. Но този, който е крал има политически приятели, които решават да хвърлят нашия герой на „вълците” – той няма политическа закрила. И цялата медийна месомелачка  се изсипва върху него. Уволняват го, т.е. не …… карат го да си подаде оставка. Журналистите го преследват навсякъде. Следователи и прокурори му почернят живота. В квартала го наричат крадец зад гърба му. В училище обвиняват децата му, че са деца на крадец. В резултат на всичко – разбито здраве и семейство. След две или три години ровене разследването срещу него е прекратено – просто нищо не е намерено. Но никой не се интересува от това. Това не е „новина”. И никой от медиите, от колегите от следствието не му се извиняват. Сякаш да съсипеш нечий живот е нещо нормално. Просто всеки от гореизброените си е вършил работата. Ето защо призовавам всеки от нашето общество да не бърза да издава присъда, преди да се е произнесъл съда. Защото нещо подобно може да се случи с всеки от нас.