В неделя гледах филма „Червен прах”. Идеята е, че в ЮАР се дава амнистия на всеки, който признае пред съда всичко, каквото е правил по време на апартейда. ( не знам доколко това е истина или е художествена измислица ) Това ме накара да се замисля кое е по правилно да направим когато са се отнесли несправедливо към нас - да простим и да забравим или да отмъстим. Пожелавам на всеки който чете това никога да не стига до тази дилема. Но нека кажа нещо и за двата варианта. Отмъщението е нещо като че ли по-присъщо на човека. Още от древността това е водило до световни катаклизми. Нека си спомним, че Троянската война е започнала заради отмъщението на един излъган съпруг. И колко човешки жертви е дала тя. Отмъщението е в основата на конфликтите между араби и евреи, за близо 20 годишните войни в рамките на бивша Югославия. При някои общности отмъщението е залегнало като основа в културата, традициите и възпитанието на поколенията ( например сицилианската вендета ). В САЩ идеята за възмездие за някаква несправедливост се е превърнала в една от основните черти на американската нация. Изразът „да си получи заслуженото” се среща в почти всички американски филми. Но едно можем да кажем със сигурност – отмъщението не поправя сторената несправедливост, а само води до нови беди и сълзи. Много често отмъщението е свързано с нова несправедливост и не носи успокоение на този, който го извършва, а само нови страдания. Да не говорим, че това може да доведе до спирала от множество от отмъщения. Да кажа няколко думи и за прошката. Тя е повече характерна за бог, а не за хората. Не напразно християнската религия ни приканва да прощаваме. Има ден за искане на прошка ( Сирни Заговезни ), изповедта и последното причастие са начини бог да прости греховете ни. Ние, хората не сме съвършени като бог и затова по трудно прощаваме – не само на близките си, но и на роднините и приятелите. Въпреки, че това е единственият начин да се прекъсване нишката на непрекъснатите отмъщения. Всеки от нас е преживял някаква несправедливост – голяма или малка. Но нека когато тръгваме да отмъщаваме за убития близък човек от пиян шофьор на автобусна спирка да помислим дали това би върнало живота му? Или пък би ли върнало отмъщението психическото състояние на детето ни, изнасилено брутално от група наркомани? Или пък живота на родителите ни убити от скитници заради жалките им пенсии? И ще ни помогне ли отмъщението да спим спокойно нощем? И ще намали ли болката от загубата? Нека си отговорим на тези въпроси и тогава да вземем решение!